Prólogo de Luis Artigue en búlgaro

Prólogo de Luis Artigue en búlgaro

ПРОЛОГ “Да пишеш – това е все едно да зашиеш отново скъсания костюм, който си износил.” А ако минималното е това да носиш същината само в себе си – дали това е кълн на максималното? А ако всички счупени огледала са една възможна витрина? А ако да пишеш е да зашиеш...